Самотата не винаги означава да си сам

Когато чуем думата самота, често си представяме човек, който няма приятели или близки.

В действителност има два различни вида самота.

Първата е физическата самота – когато човек действително прекарва голяма част от времето си сам.

Втората е емоционалната самота – когато човек има хора около себе си, но не се чувства истински свързан с тях.

Именно тази емоционална самота често боли най-силно.

Защо се случва това?

Човешкият мозък е изграден така, че да търси близост и сигурност в отношенията с другите. Психолозите говорят за потребност от принадлежност – една от основните човешки потребности.

Тя не се удовлетворява просто чрез присъствието на други хора.

Тя се удовлетворява, когато усещаме, че сме:

• приети;
• разбрани;
• чути;
• ценени;
• свободни да бъдем себе си.

Когато тези преживявания липсват, можем да се чувстваме самотни дори в пълна стая.

Когато носим „маска“

Много хора свикват да показват само онази част от себе си, която смятат за приемлива.

Усмихват се, когато им е трудно.

Казват „Добре съм“, когато не са.

Премълчават страховете, разочарованията или тъгата си.

С времето околните започват да познават именно тази външна версия на човека.

А вътрешно може да се появи усещането:

„Никой не ме познава истински.“

Не защото хората не искат, а защото не са имали възможност да видят по-уязвимата страна.

Когато не сме свързани със самите себе си

Понякога усещането за самота започва не в отношенията с другите, а във връзката със самите нас.

Ако дълго време сме пренебрегвали собствените си чувства, желания или нужди, постепенно можем да загубим усещането кои сме.

Тогава дори най-близките отношения трудно запълват тази празнина.

Истинската близост с другите започва със способността да бъдем в контакт със себе си.

Влиянието на социалните мрежи

Днес сме по-свързани технологично от всякога.

Можем да разговаряме с десетки хора за минути.

И въпреки това усещането за самота в много общества се увеличава.

Една от причините е, че онлайн комуникацията често показва само най-добрите моменти от живота.

Когато постоянно сравняваме собственото си ежедневие с чуждите „най-красиви моменти“, лесно можем да останем с впечатлението, че само ние се чувстваме несигурни, самотни или объркани.

Истината е, че много хора изпитват подобни чувства, но рядко ги показват публично.

Самотата след трудни преживявания

След загуба, раздяла, предателство или травма човек понякога започва несъзнателно да се предпазва.

Да не се доверява толкова лесно.

Да не споделя.

Да не допуска хората прекалено близо.

Това е естествен защитен механизъм.

Но когато продължи дълго, той може да създаде усещането, че сме откъснати от останалите.

Възможно ли е това да е свързано с депресия или тревожност?

Да.

Продължителната депресия и тревожните разстройства често влияят върху начина, по който възприемаме отношенията си.

Човек може да започне да се чувства неразбран, различен или нежелан, дори когато хората около него искрено се интересуват от него.

Това не означава, че чувствата му не са реални.

Означава, че психичното състояние може да промени начина, по който преживяваме света и отношенията си.

Какво може да помогне?

Първата стъпка е да си позволим да признаем пред себе си това чувство.

Самотата не е слабост.

Тя е човешко преживяване.

Полезно е да си зададем няколко въпроса:

• Кога за последно се почувствах истински разбран?
• Пред кои хора мога да бъда напълно себе си?
• Какво не споделям от страх, че няма да бъда приет?
• От какво всъщност имам нужда в отношенията си?

Понякога отговорите на тези въпроси показват, че не ни липсват повече хора, а по-дълбоки и по-искрени връзки.

Как психотерапията може да помогне?

Психотерапията не премахва самотата с няколко разговора.

Тя създава безопасно пространство, в което човек постепенно започва да разбира откъде идва това усещане.

За някои хора то е свързано с преживявания от детството.

За други – с болезнени загуби или разочарования.

За трети – с години, прекарани в опити да отговарят на чуждите очаквания.

Когато човек започне по-добре да разбира себе си, често се променя и начинът, по който изгражда отношенията си с другите.

Малка промяна, която понякога има голямо значение

Понякога сме убедени, че ако покажем истинските си чувства, ще бъдем отхвърлени.

Но нерядко се случва точно обратното.

Когато споделим нещо истинско с човек, на когото имаме доверие, често именно тогава връзката става по-дълбока.

Близостта не се изгражда чрез това да изглеждаме съвършени.

Тя се изгражда чрез искреност, взаимност и смелостта постепенно да се покажем такива, каквито сме.

Чувството самота

Ако се чувствате самотни, въпреки че сте сред хора, това не означава, че сте „странни“ или че никога няма да изпитате истинска близост.

Понякога това чувство е покана да се запитаме не колко хора има около нас, а колко от тези отношения ни позволяват да бъдем автентични.

Истинската свързаност не се измерва с броя на контактите в телефона или последователите в социалните мрежи. Тя се ражда там, където се чувстваме приети, разбрани и достатъчно спокойни, за да бъдем себе си.